В новата рубрика „Хората зад решенията“ ще представяме лидерския екип на Коника Минолта България, през личните им истории, философия и подход към работата.
Първият ни гост е Драгомир Милушев – Мениджър „Директни продажби“ и зам.-управляващ директор на Коника Минолта България. В този откровен разговор той споделя какво стои зад ясния му поглед към работата, какво символизират за него 20-те години на Коника Минолта България на местния пазар, защо силата да питаш е ключово лидерско умение и как отдадеността извън длъжностната характеристика оформя неговия подход всеки ден.
Ако можеше да избереш един предмет, който казва най-много за теб като човек, кой би бил той и защо?
Диоптричните си очила, на които има възможност да се прикрепят с магнит допълнителни плаки – слънчева, жълта, фото соларна. Въпреки становището на офталмолозите, че не е нужно да ги нося постоянно, аз не ги свалям. Защото и в буквален и в преносен смисъл за мен е от изключителна важност да имам ясен поглед при всякакви условия и да не се заслепявам. Предполагам до голяма степен се дължи на това, че съм доста прагматичен като човек и на първо място се осланям на видими, измерими, реални данни и факти, а след това предизвиквам и интуицията си. Когато са в баланс, всичко е лесно.
20 години Коника Минолта в България – какво означава това за теб?
За мен означават множество успехи, прекрасни емоции, нови ценни партньорства, приятелства, научени ценни уроци, сериозни битки, множество падания и ставания, но също така стабилност и ангажираност на завидно високо ниво.
Какво правиш, когато не знаеш какво да правиш?
Питам! И в личен и професионален план. Но първо полагам всички усилия да запазя спокойствие и без емоции да призная пред себе си, че не знам какво да правя и имам нужда от помощ. И след това започвам да питам – приятели, колеги, хора с опит, интернет, ChatGPT. Опитвам се да намеря решение с чужда помощ, защото твърдо вярвам, че сме социални, екипни същества, които по природа е отредено да си помагаме. Както често казвам в ежедневието си, никой не може да се справи сам… Ако нямаш около себе си екип, колеги, партньори, семейство, приятели, на които да можеш да разчиташ, си за никъде!
Какво не пише в длъжностната ти характеристика, но правиш всеки ден?
Пука ми! Пука ми за всички и за всичко! Без значение, дали е „моя работа“ и дали го пише в длъжностната ми характеристика. Пука ми, защото всичко, което правя и зависи от мен, като решение или действие, бих го направил по същия начин, както ако аз бях 100% собственик на компанията и нямам длъжностна характеристика. Или иначе казано, не се възприемам и опитвам да не съм просто страната, която се е подписала под графата „Служител“. В тази връзка и не съм привърженик на тезата „никой не е женен за компанията, в която работи“, напротив – докато съм част от компанията, се отнасям като „женен“ за нея. Просто съм приел за нормално, че въпреки всичко, както в работата, така и в личния живот „разводът“ е възможен.
