В поредицата ни, посветена на хората зад решенията в Коника Минолта България, днес ви срещаме с Дарина Тодорова, HR Business Partner – лидер, който въплъщава тихата сила, осъзнатото присъствие и дълбокото разбиране за хората и организациите. В разговора тя споделя своя подход към изграждането на доверие, към културата като ежедневна грижа и към онези невидими жестове, които укрепват екипите и движат компанията напред.
Кой е предметът, който избра, и какво казва той за теб като лидер и човек?
Предметът, който избрах, е един папиемаше ангел. Кацнал е върху една книга в библиотеката ми у дома. Напомня ми силно за един много красив филм на Вим Вендерс Криле на желанието - филм за тихото присъствие, за човешките истории, за силата да виждаш хората отблизо, а не отгоре.
Този ангел казва много за мен. Той е символ на лидерското присъствие, в което вярвам — лидерство, което не се налага, а присъства. Не променя насила, не диктува, не поправя. А има око за силата на всеки, усеща малките нюанси в поведенията, пази и подкрепя точно тогава, когато човек има нужда.
И има още нещо — много лично. Този ангел ми напомня, че и аз самата се чувствам закриляна. Че всеки от нас — дори най-силните, най-уверените, най-отговорните — носи моменти, в които има нужда от тих ангел до себе си. Някой, който стои близо, макар и невидим. И аз вярвам, че такава сила съществува. Тя е моят собствен източник на надежда.
Този ангел ми напомня да опитвам да бъда тиха сила и подкрепа, която няма нужда да бъде видяна и призната от тези, на които помага.Също и да бъда до хората и понякога дори само с поглед да им показвам, че са видяни, чути и разбрани.
Какво правиш, когато не знаеш какво да правиш?
Когато не знам какво да правя, първо спирам. Приемам, че не знам — без страх, без напрежение, без нужда да крия, че съм несигурна. Мисля, че това е една от най- големите ми сили – не се страхувам да призная незнание и не се страхувам от новото и неизвестното.
След това се връщам към себе си — към интуицията и вътрешното усещане за посока. И точно тогава се появява нещо, което винаги ми е помагало: импровизацията и позитивната нагласа, че имам сили да оправя нещата. В този момент идва и смелостта да направя първата крачка, която ще ми покаже коя е следващата.
Импровизирам с голяма увереност на база на опит, чувствителността ми към хората, способността да слушам и да наблюдавам. Понякога започвам с един въпрос, друг път с разговор, трети път с най-малкото възможно действие, което раздвижва нещата. Не се страхувам да действам, дори когато е ясна само посоката, а пътека няма.
Какво правиш всеки ден, което не пише в длъжностната ти характеристика?
В длъжностната ми характеристика не пише, че всеки ден искам да знам какъв е пулса на организацията. Че усещам микродинамики, настроения, напрежения и промени в енергията. Че разчитам неизказани думи, тихи сигнали и ранни знаци за умора или разминаване.
Не пише, че превръщам страхове в яснота, неувереност в енергия, тревога в смисъл. Не пише, че правя малки жестове на грижа: забавям темпо, когато човек е на ръба, създавам пространство, в което хората могат да бъдат истински.
Не пише, че културата на компанията за мен е всеки в нея и съм я приела за своя мисия. Сензитивна съм към малките промени в стила ни на комуникация и как тя се разгръща с всеки нов човек, който приемаме. Не пише и, че мисля постоянно за човешкото между хората — доверието, справедливостта, уважението. Това е част от моята роля, макар никой никога да не го е написал в официален документ.
Не пише и още нещо — може би най-истинското от всичко. Че понякога трябва да забравя, че аз самата съм човек. Че имам свои моменти на умора, свои вътрешни битки, свои въпроси. И че понякога и аз имам нужда от свой HR — от някой, който да бъде до мен така тихо и стабилно, както ангелите в Криле на желанието.
Но най- важното е, че всичко това правя не защото трябва. А защото вярвам, че няма разлика между личен живот и работа. Всичко всъщност е нашия живот и нещата не могат да бъдат разграничени.
20 години Коника Минолта в България – какво означава това за теб?
20 години Коника Минолта в България за мен са доказателство за зрялост и устойчивост. Това са 20 години, в които се преплитат хора и техните съдби и кариери, технологии, смелост и постоянство. Да бъдеш двайсет години лидер на пазара означава не само стабилност, но и способност да се променяш, да предвиждаш бъдещето и да откриваш нови възможности там, където другите виждат граници.
За мен тези две десетилетия са история на екипи, които растат, култура, която се развива, и решения, които са движени от човечност и професионализъм. Това са години, в които компанията е успяла да изгради доверие – както вътре в организацията, така и с нашите клиенти и партньори.
20 години са и символ на нещо по-дълбоко: способността да създаваш среда, в която хората могат да бъдат смели, иновативни и свързани. Гордея се, че съм част от компания, която не просто следва промяната, а я води – с визия, сърце и отговорност.
