Visionaries in Print: 20 години визионери в печата

От глобална визия към местен успех – 20 години Коника Минолта България

– Г-жо Дречева, Вие сте първият човек, който поставя началото на Коника Минолта България и ръководи развитието ѝ вече 20 години. Как изглежда този път през Вашия поглед днес?

Двадесет години са достатъчно дълъг период, за да се докаже стабилността на една организация. За мен развитието на Коника Минолта България е история на последователност и визия – да изграждаш доверие, да развиваш хората и да създаваш култура на партньорство.

Израстването не беше резултат от един голям скок, а от постоянство – стъпка по стъпка: стабилно присъствие на пазара, разширяване на портфолиото и преминаване от продажба на продукти към предлагане на решения.

Нашата сила винаги е била в гъвкавостта – в способността да усвояваме и налагаме новите технологии бързо и уверено. Това дава реална стойност на клиентите ни и ни позволява да сме равностойни на много по-големи пазари.

– Кое според Вас направи възможно Коника Минолта България да запази темпа и посоката си през годините?

Ключът към това беше инвестицията в хората. За да поддържаме технологичен ритъм, трябваше да развием екип, който разбира не само машините, а и бизнес процесите на клиентите – как работят, какви предизвикателства имат и как решенията ни могат реално да им помогнат.

Обучението, сертификациите и обменът с международните структури на Konica Minolta бяха важни, но още по-съществено е онова, което не може да се измери – връзката между хората, спойката между отделните звена, усещането за принадлежност.

Силен екип не се гради само с компетенции, а с доверие и желание да вървим в една посока. Именно това ни позволи да растем стабилно и да се справяме с предизвикателствата през годините.

– Как се промени ролята на Коника Минолта България спрямо клиентите през годините?

През годините ролята ни се промени – от компания, която доставя технологии, към партньор, който предлага цялостни решения, подпомагащи развитието на клиентите. Днес не става дума само за внедряване на машини или системи, а за изграждане на процеси, които правят работата по-ефективна и устойчива.

Независимо дали говорим за офис печат, производствени системи, дигитализация или интелигентни решения, оставаме верни на едни и същи принципи: доверие, професионализъм и дългосрочно сътрудничество.

Истинската стойност на партньорството се измерва не в броя внедрени решения, а в резултатите, които клиентите постигат благодарение на съвместната ни работа.

Инвестирахме много в обучение на експерти консултанти и в изграждане на стабилна техническа организация с наличности в България, бързи доставки, знаещи и можещи специалисти. Ще продължим да го правим.

– Как виждате следващия етап в развитието на Коника Минолта България?

Двадесет години по-късно имаме стабилна основа – екип, който познава клиентите си, пазара и технологиите. Вярвам, че следващият етап е свързан с още по-силна интеграция между хората и технологиите, между опита и новите идеи.

Българският екип ще продължи да бъде пример за адаптивност – да въвеждаме нови технологии бързо и да ги превръщаме в реална стойност. Ние не просто следваме иновациите, а ги превеждаме на езика на бизнеса – това е нашата роля и отговорност.

Продължаваме да се развиваме с мисъл за дългосрочност – не просто да бъдем актуални, а полезни. Да запазим онова, което ни прави устойчиви – човешкото отношение, професионализма и желанието да се учим всеки ден.

20 години професионален печат: от брой отпечатъци към добавена стойност

– Г-н Милушев, кои са причините професионалният печат на Konica Minolta да запази толкова стабилна позиция вече две десетилетия?

Една от основните причини е, че технологичният подход на Konica Minolta винаги е бил фокусиран върху реалните нужди на клиентите: все по-къси тиражи, персонализация, бързина и предвидимост на производството, цветова стабилност и нужда от скорост и качество на поддръжката.

През годините не просто усъвършенствахме технологиите си, а отговорихме и дори предвиждахме трансформацията в самия пазар – от модели, базирани на обем, към такива, базирани на стойност.

Konica Minolta подкрепи този преход чрез решения, които дават повече от скорост и производителност - осигуряват интелигентен контрол, автоматизация и възможност за разширяване на бизнес модела. Това е причината професионалният печат да продължава да бъде стратегически фокус – както за нас, така и за нашите клиенти.

– Как се промени профилът на клиентите Ви през тези 20 години?

Промяната е съществена. Преди десетилетие основният въпрос беше „колко може да отпечата машината и колко струва". Днес клиентите мислят стратегически – интересуват се от цялостния процес, от автоматизацията и управлението на данните, които реално имат отношение към добавената стойност и по-бърза възвръщаемост на инвестициите.

Виждаме как печатниците преминават от чисто производствен модел към интегриран бизнес – с дигитално облагородяване, персонализация, workflow системи и измерими резултати. Това е и белегът на зрялост – когато една компания инвестира не само в техника, а в процеси, хора и контрол върху качеството.

Печатът вече не е отделна операция, а част от общата бизнес логика на клиента – и точно това прави сегмента толкова динамичен. Виждаме резултатите на практика: българските печатници, които преминаха към интегриран модел с автоматизация и дигитално обогатяване на печата, значително увеличиха добавената стойност на продукцията си и отвориха нови пазарни възможности.

– Какви технологии бихте определили като повратни за този период?

Бих откроил няколко ключови етапа в технологичното развитие. Първо – усъвършенстването на тонерните дигитални системи, които осигуриха бързина, стабилност, точност и предвидимост в производството. Сериите AccurioPress C12000 и C14000 поставиха нов стандарт в автоматизацията и управлението на качеството. След това – появата на мастиленоструйните решения AccurioJet KM-1, които отвориха нови възможности за завидно качество, големи обеми, нови материали и формат B2+ , а интеграцията с MGI въведе дигиталното обогатяване на печата като естествено продължение на процеса.

Така професионалният печат премина от отделни системи към свързана екосистема, в която всяка технология добавя стойност и създава реално конкурентно предимство.

– Какъв съвет бихте дали на печатниците, които се колебаят дали да инвестират в нови технологии точно сега?

Технологиите се развиват бързо, но това не означава, че трябва да чакате "перфектния момент". Правилният въпрос не е "коя е най-новата машина", а "кое решение отговаря на стратегията за развитие на моя бизнес утре, за да действам днес".

Онези, които инвестират стратегически – с мисъл за процеси, обучение и интеграция – печелят независимо от пазарната ситуация. Защото крайната стойност не е в машината, а в това как я използвате и как я интегрирате в бизнес логиката си.

Нашата роля е да помогнем на клиентите да вземат информирано решение – чрез тестове, анализ на процесите и реалистична оценка на възвръщаемостта. Когато подходът е цялостен, инвестицията се изплаща предвидимо и бързо.

– Какво ще бъде следващото ниво на развитие на професионалния печат?

Посоката е ясна – все по-тясна връзка между печат, данни и автоматизация. Технологиите ще стават по-интелигентни и самоуправляеми – с вградени сензори, автоматичен контрол на качеството и интеграция с облачни платформи за управление на производството.

Паралелно с това ще се засили фокусът върху ефективността и устойчивите практики – по-малко отпадък, оптимизация на материалите, нови мастила и енергийни режими.

Печатът ще остане материален продукт, но ще функционира като част от дигитална екосистема, в която технологиите, софтуерът и бизнес моделите са свързани.

Това е и силата на професионалния сегмент – да запази своята креативност, но да говори на езика на индустрията.

10 години ролен печат: от нишово предложение към стратегическа платформаю

– Г-н Георгиев, тази година Konica Minolta отбелязва десет години в сегмента на ролния дигитален печат. Какво стои зад това развитие?

Това е естествено продължение на опита ни в дигиталните технологии. Глобално компанията разпозна потенциала на този сегмент – нуждата от къси серии, персонализация и устойчиви материали. Десет години по-късно има над 1700 инсталации по света – доказателство, че технологията е зряла и рентабилна.

– Как се развива пазарът в България?

Пазарът у нас е все още в начален етап, но потенциалът му е безспорен. Първите компании, които инвестираха в дигитален ролен печат, показаха, че технологията може да бъде напълно приложима и рентабилна в българските условия – с по-добър контрол, по-малко отпадък и бърза реакция към клиентските изисквания.

В Европа този сегмент вече се развива с впечатляващи темпове и нашата цел е да пренесем този опит и тук. Вярваме, че все повече български производители ще открият предимствата на дигиталния модел – гъвкавост, персонализация и възможност за оптимизирано производство.

Първите инсталации у нас доказват, че с правилен подход и партньорство резултатите идват бързо – виждаме значително съкращаване на производствените цикли и отличен контрол върху качеството още от първите месеци на работа. Това е най-силното послание към пазара.

– Какво трябва да имат предвид българските печатници, които обмислят да навлязат в дигиталния ролен печат?

Това не е просто нова машина, а промяна на целия процес – но промяна, която всъщност опростява производството. Дигиталният ролен печат означава по-малко ръчни настройки, по-малко отпадък и много по-голяма предвидимост.

Материалите и довършителните операции трябва да бъдат адаптирани към дигиталния модел, но веднъж настроен, процесът е значително по-лесен за управление – особено при къси серии, променливи данни и бързи смени на поръчки.

Виждаме отлични резултати в етикети за храни и напитки, козметика, фармацевтични продукти, промоционални кампании – навсякъде, където се изискват персонализация, бързи срокове и висока гъвкавост.

Нашата роля е да подкрепим този преход – чрез тестове, подбор на правилните материали и практическо обучение. Когато подходът е правилен, адаптацията е бърза и резултатите са видими от първите седмици.