Ask the experts: Адв. д-р Ирена Георгиева от PPG Lawyers за юридическите услуги и GDPR по време на новата реалност

| 4 юни 2020

Поканихме адвокат Георгиева, за да ѝ зададем няколко въпроса относно юридическите услуги и GDPR по време на новата реалност в специалната секция в блога ни Ask the experts.


Адв. д-р Ирена Георгиева е основател и управител на кантора PPG Lawyers. Тя е с повече от петнадесет години опит в консултирането по проблеми в областта на обществените поръчки и регулацията за защита на личните данни. Експертизата и практиката в тези регулаторни области ѝ позволяват да консултира клиенти от различни отрасли на местния и международния пазар и да им предоставя конструктивни решения и съвети. Изградила е екип oт мотивирани адвокати и консултанти с дългогодишен опит, тясно специализирани в областите, за които PPG Lawyers предлага правни консултации.


- Г-жо Георгиева, през последните месеци на всички ни се наложи бързо да свикнем с новата реалност, работата отдалечено, дигиталното работно място, кое отчитате като най-голямо предизвикателство, пред което се изправихте Вие и колегите Ви?

 

За щастие нашата професия е привилегирована по отношение на работата извън офиса, защото не изисква непременно събирането на целия екип на едно място. В този смисъл за нас не беше трудно да се организираме да работим отдалечено. Не ни се случва и за първи път. Сериозното предизвикателство дойде по-скоро от страна на клиентите и техните притеснения дали в толкова динамично променяща се обстановка могат да продължат да прилагат всички регулации адекватно и законосъобразно. И на национално, и на европейско ниво, в периода началото на март – края на април, почти ежедневно регулаторите и отделни институции издаваха многобройни решения с различни изисквания към бизнеса. Често те дори си противоречаха или пък бяха непълни, а тълкуването им беше изключително трудно. Това е нормално за толкова нова и различна ситуация, но създава известно напрежение, докато ръководните органи на отделните компании установят най-правилният подход за тях в този момент.

 

В тази връзка, ако за нас работата от вкъщи не беше чак толкова стресираща, то за една част от клиентите ни тази нова реалност се превърна в първоначална провокация. Освен техническата организация на дигитално работно място на огромен екип, от правна гледна точка се породиха много нови въпроси – какво точно влиза в определението за home office, какви са задълженията на служителите в отдалечена работна среда, при какви условия отчитаме резултатите от свършена работа, какви нови права и задължения имат служителите и т.н. Да не говорим за всички онези започнали вече процедури или търговски отношения останали точно преди сключването на договор, но незавършени към момента на обявяване на извънредното положение.

 

От тази гледна точка си дадохме сметка, че нашата функция често беше не само да дадем правилната насока, точната консултация, но и да успокоим клиентите си при набързо взети бизнес решения, че те все пак са останали в рамките на закона, да придадем форма на утрешния ден. Може би в това отношение аз виждам по-голямото предизвикателство за нас и се надявам да сме успяли да вдъхнем необходимото на нашите клиенти и партньори спокойствие и те да са усетили нашата подкрепа през този период.

 

- Какви са тенденциите, които забелязвате в търсенето на юридически услуги – има ли значителни промени през последните месеци и какви са те?

 

В началото на извънредното положение у нас се забеляза една тревожна тенденция бизнесът да се опита да оправдае всяко свое предишно неудовлетворително решение с Covid-19 и най-често срещаният въпрос към нас беше дали конкретен казус би могъл да бъде решен, като се твърди настъпване на „форсмажорно обстоятелство”. Това създаваше трудности за клиентите ни, тъй като част от техните партньори или доставчици опитваха да забавят изпълнението на договорите си към тях на тази плоскост. Когато клиентите и техните контрагенти разбраха, че вирусната пандемия не представлява задължително форс мажор, въпросите към нас станах по-балансирани.

 

Очаквано, имахме доста неясноти свързани с трудовото законодателство и преразпределението на труда в различните отдели и отрасли.

 

По отношение на обществените поръчки се създаде един период на хаос, който стресира изпълнителите и възложителите, тъй като за определено време не беше ясно кои срокове от процедурите (и тяхното обжалване) спират да текат и кои продължават по време на извънредното положение. Този проблем беше решен донякъде след няколко издадени методически указания на Агенцията за обществени поръчки. Периодът обаче съвпадна и с инициирането на електронното възлагане за част от възложителите и това също създаде известен смут в тази сфера. Въпреки това, възлагането на обществени поръчки е регулация, която, уви, търпи толкова чести трусове и промени и на която тепърва предстои много, така че едва ли някой от участниците в тези процеси е усетил промяната необичайно болезнено. 

 

Намирам, че най-любопитните въпроси към нас бяха в областта на личните данни, тъй като естеството на проблемите бяха тясно свързани със самата пандемия и разгласяването на заболеваемостта в дадена организация. Как да информираме служителите си, че наш колега е дал положителен резултат на тест за Covid-19, без това да е дискриминационно и да наруши правата му като субект на лични данни? Можем ли да измерваме температурата на служителите си при пристигане на работното място? Можем ли да коментираме състоянието на болен колега, като го назоваваме поименно, както и да обявяваме лицата, с които е бил в контакт? – това бяха част от най-често срещаните въпроси към нас в тази материя. Тук ние спазвахме най-вече предписанията на Европейския борд за защита на личните данни, но в отделни държави наблюдавахме и опити за временна дерогация на GDPR, което за радост не се превърна в практика.

 

- Смятате ли, че в светлината на новата реалност работодателите са изправени пред множество предизвикателства, което води до неглижиране темата за защитата на личните данни /GDPR/ и какви са препоръките ви в тази посока?

 

Не бих казала, че темата със защита на личните данни е останала неглижирана. Разбира се, това зависи изключително от корпоративната култура и вътрешните политики на съответната организация. Общо взето отговорните представители на бизнеса, тези които се подготвиха навреме за влизането в сила, а след това и приложението на GDPR, и сега продължават тази линия на поведение и желание за спазване на регулацията. Естествено, за момента на заден план останаха някой по-рутинни въпроси - довършването на изостанал организационен документ или провеждането на вътрешно-фирмени обучения. Предизвикателства обаче в личните данни тепърва ще има, тъй като GDPR не е самоцелна и самостоятелна регулация. Тепърва този регламент ще бъде допълван с нови нормативни актове на ниво ЕС, нови изисквания за някои специфични начини на обработване на данни (бисквитките, електронната търговия и т.н.). 2021-ва година ни очаква и Brexit в своята финална фаза и това също ще даде отражение на приложението на GDPR, тъй като една доскорошна държава-членка ще се превърне в „трета страна” по смисъла на тази регулация.

 

От тази гледна точка препоръките ми са най-вече в посока на това отделните организации да не забравят, че защитата на личните данни не е еднократен акт и не се състои в разписването на определен брой документи. GDPR е жива материя, която изисква непрекъснатото поддържане на всички задължения по нея. Защитата на личните данни има най-близък контакт с мълниеносното развитие на дигиталния свят, в който живеем, навлизането на изкуствения интелект, машинното обучение, умните договори... Това са все сфери, към които трябва да подхождаме изключително внимателно, защото колкото разширяват възможностите на бизнеса, толкова ограничават защитата на правата на отделната личност, ако не се прилагат законосъобразно. 


 

- В Konica Minolta работим проактивно да предоставяме на компаниите визия, технологии, инструменти, за да дигитализират своите процеси, да изградят своето дигитално работно място. Как според вас изглежда адвокатското дружество на бъдещето? 

 

Дигиталното работно място определено е част от бъдещето на адвокатската професия. Този процес реално е започнал във времето и продължава своето развитие, като се ползваме от всички технологични възможности.

 

Все по-често се говори и за широкото навлизане на изкуствения интелект в нашата материя и, едва ли не, изместването на юриста от фокуса на анализа на закона. За мен тази тенденция е не само все още твърде незряла, но и дори опасна. Адвокатската професия и в бъдеще трябва да остане близка до бизнеса, до компаниите, до самия човек. Иначе прекаленото навлизане на алгоритмите в нашата работа би опряло бързо до нарушаването на сериозни етични норми. Определено заставаме зад всяко едно технологично решение, което би могло да улесни нашата работа и да спомогне за по-бързото обработване и организиране на информацията занапред. Финалното решение обаче трябва да остане в ръцете на „естествения интелект” възможно най-дълго време, защото тълкуването на закона не е математика – това е в крайна сметка и вечното търсене на справедливостта, така иманентна за нашата професия.